Гергьов ден

Много са обичаите, свързани с този хубав голям български празник - втория голям имен ден след Иванов ден. Преплели са се традиционни обреди с християнски канонически чествания и не на последно място - държавно установени ритуали. Така е, защото този ден е свързан изконно с природните промени - от Гергьов ден реално започва по-топлата част от годината и с природните промени са свързани почти всички символи на празника. Св. Георги побеждава ламята и дава вода на хората. Затова в нощта преди Гергьов ден се берат билки, гонят се зли духове и се търкаля в благата роса за здраве. С набрани от поляните зелени клонки се накичват портите на къщите и се вият венци за стадото. С пролетен венец ще бъде украсена и главата на жертвеното агне, което ще бъде принесено дар на бога за да бъде благословен рода, семейството и стадото. Героичността на Св. Георги прави светеца покровител на българската армия. От връзката на празника с древните ритуали, почитащи обновяването на природата и всеобщия растеж идва традицията всеки да празнува и се весели на този ден, независимо дали е именник или има такъв в семейството си. От Гергьов ден до Димитров ден овчарите извеждат стадата по кошарите и прекарват там цяло лято. Това дава начало на специалното свързване на този празник с хората, които отглеждат стада и всякакъв добитък. С какво свързвам аз този ден в спомените ми от ранно детство - гордостта на дядо ми, че има едни от най-добре гледаните овце, тъгата, че едно от прекрасните мили агънца, които сме прегръщали и обичали като приятели, няма вече да блее радостно на двора, но и с прекрасната миризма на печено, което се носи от кухнята и сграбчва стомаха така, че всичко друго в един определен момент избледнява. С изключение на една година, когато за жертвено агне беше избрана Лястовичка - красиво черно същество с прекрасен бял белег на челото, от който идваше името му. Тази година нищо не можеше да ме накара да хапна и хапка от печеното.
Единственото успокоение за тези, които изпитват подобни угризения е, че в нашите традиции е залегнала ритуална символика, която прави всичко по-лесно да се понесе: уважението към жертвеното животно, това че то се принася в дар за доброто на рода и българската традиция да употреби всяка частица от него, така че то не е загинало напразно (Тук се сещам, че децата превръщаха малкото кокалче от крака в играчка, подобна на зарче). Какви са вашите спомени за този празник? Имате ли някакви специфични обичаи от вашия край?

Лазаров ден

Лазарките са група млади момичета, които в последната събота преди  Цветница се събират облечени в традиционна българска носия. На главите им са закичени пролетни цветя или саморъчно сплетени от девойките венчета. Те са научили Лазарски песни и хора и обикалят от къща на къща (обикновено в махалата, в която живеят), за да благославят стопаните на дома с песните си, възхвалявайки събуждащата се за нов живот природа и пожелавайки плодородие и здраве. Стопанката дарява на момичетата по 1 яйце, като жест на благодарност за благословията, но и символ на всичко хубаво, което ще се възроди през пролетта. Тези яйца се прибавят към приготвените за боядисване от семейството няколко десетки такива.
В спомените ми се смесват една избеляла снимка на майка ми като малко момиче, облечена в българска носия и по-късно, снимка на сестра ми, Ива, в почти същтата поза и може би същата носия, с кошничка и цвете, закичено над ухото.
Аз също съм носила тази носия - вече поостаряла, но много интересна с десетки различни цветове и златен гайтан, скъсан тук-там. Бях много срамежливо дете и си спомням, че се срамувах да изляза облечена така на улицата, а още повече - да ходя от къща на къща и да слагам по 1-2 бели прясно събрани от полозите на съседите яйца в кошничката.(Тази кошничка сигурно още съществува някъде в багажната стая, в дома ни в Борован.) Вече не си спомням дали това беше реконструкция на празника за запазване на традицията, или в нашето село все още се правеше, защото в този мъглив спомен се появява образа на баба ми, Иванка - тя винаги беше до мен като дете. Единствената песен, която си спомням, благодарение на стотиците репетиции с др. Костовска е "Лаленце се люлее", която започва така: "Лаленце се люлее на зелена ливада. Не е било лаленце, а е било детенце." Тази песен се пее в дом, където има бебе или малко дете. Вместо "детенце" се казва според случая "момченце", "момиченце", или името на детето. Следващите стихове са "Майка му го будеше: Стани стани "името на детето"! (2) да си видиш лазарки как хубаво играят!"
Припомнете ми някоя друга хубава песен от Лазаруването като я споделите тук с всички нас! Също така, ако съм забравила или променила някои факти от това, което разказах, коригирайте ме, нека да избагрим картината на този прекрасен пролетен празник c детайли и в цялото му богатство.

Кумичене

Наближава един прекрасен празник - Великден. Както всеки празник, очакването и подготовката понякога са по-вълнуващи от самото събитие. Може би затова преди Великден има толкова много интересни празници, съпроводени с обичаи, вярвания и символи, които са се предавали през вековете на новите поколения. Спомням си за един проект, който имах първата година в СУ по Български фолклор. Трябваше да опишем един обичай по жив разказ от носител на местен фолклор. Естествено, обърнах се към майка ми - като учител по Български език и литература и родолюбец (всеки, който лично я познаваше знае за това), тя милееше за запазване на българските традиции и предаването им на младите. Тя ми разказа за един прекрасен обичай от нейния край - Горно Озирово, Вършешка околия - обичая "Кумичене". Това не само ми донесе добра оценка по Фолклор, но ето - спомена за този празник пазя и до днес. С идването на пролетта и зараждането на млад, нов живот, момичетата от селото искат да покажат, че вече са порастнали. Този обичай е израз на ритуалното приемане на най-младите в обществото. Девойките се събират рано сутринта в деня преди Лазаров ден, пременени в най- красивите си рокли у дома на една от тях. Всички излизат на полето и берат букети от първите пролетни цветя, които свиват на венци. Всички тези ритуални действия са съпроводени от песните на момичетата. Когато всички венчета са готови, групата се отправя към най-близката река или поточе и едновременно хвърлят венчетата си във водата. Хвърлянето е придружено със заклинателни думи: "Върви бързо, водица, избери ни кумица". Момичетата следват пътя на водата и цветята. Чието венче стигне най-далеч, това момиче е избирано за лидер.  Наричат я "Кумица". Тя води групата лазарки в тяхната ритуална обиколка от къща на къща на следващия ден. Според вярванията тази девойка ще се ожени първа измежду вскички от тях. Естествено, популярността създава ореола на неповторимост.

Eдна българка

Когато искат да кажа с няколко думи какво ме описва най-точно, винаги казвам -  българка, майка, честна до болка. Ценностите и приоритетите се менят през годините, но тези три ще си останат мои неизменни характеристики. Раждането на определено географско място не е определящ фактор за чувството на национална принадлежност. Нито това, че живееш в един или друг край на света. Познавам хора, пълни с омраза към родното си място, само защото мислят, че това ги ограничава по някакъв начин – това е голяма тема, за нея по-късно ще отделя специално време. Моето  чувство на принадлежност към българщината порастна с отдалечаване от България като територия. Мъдрите хора казват, че нещата се виждат по-добре отдалеч. Съгласявам се с това.
Това, което ме прави българка завинаги е българщината, която беше възпитана и наследена у мен от родителите и близките ми. Всичко, на което те ме научиха и дадоха като пример с живота си, аз не само ще нося до край, но ще имам прекрасната възможност да предам на дъщерите ми. Да, точно така, макар че живеят далеч от България, те носят с гордост националната си принадлежност и искат да знаят повече за родината си. Те са вдъхновението за създване на този блог. Лора и София искат да знаят повече за обичаите, манджите, навиците, вярванията и суеверията на българите, за да ги предадат един ден на техните деца и внуци. "Господ здраве да даде!"
И така, с ваша помощ, приятели, ние ще помогнем Българщината да остане в сърцата ни завинаги. Не се съмнявам, че ще имам не само поддръжници, но и опоненти. Това ще бъде прекрасно, защото е много характерно за нас, българите, да имаме различия в разбиранията си и да обичаме да спорим. То е исторически заложено в манталитета ни с многообразието на обичаи и традиции в различните краища на България - една малка по територия, но фолклорно пъстра земя.