Кумичене

Наближава един прекрасен празник - Великден. Както всеки празник, очакването и подготовката понякога са по-вълнуващи от самото събитие. Може би затова преди Великден има толкова много интересни празници, съпроводени с обичаи, вярвания и символи, които са се предавали през вековете на новите поколения. Спомням си за един проект, който имах първата година в СУ по Български фолклор. Трябваше да опишем един обичай по жив разказ от носител на местен фолклор. Естествено, обърнах се към майка ми - като учител по Български език и литература и родолюбец (всеки, който лично я познаваше знае за това), тя милееше за запазване на българските традиции и предаването им на младите. Тя ми разказа за един прекрасен обичай от нейния край - Горно Озирово, Вършешка околия - обичая "Кумичене". Това не само ми донесе добра оценка по Фолклор, но ето - спомена за този празник пазя и до днес. С идването на пролетта и зараждането на млад, нов живот, момичетата от селото искат да покажат, че вече са порастнали. Този обичай е израз на ритуалното приемане на най-младите в обществото. Девойките се събират рано сутринта в деня преди Лазаров ден, пременени в най- красивите си рокли у дома на една от тях. Всички излизат на полето и берат букети от първите пролетни цветя, които свиват на венци. Всички тези ритуални действия са съпроводени от песните на момичетата. Когато всички венчета са готови, групата се отправя към най-близката река или поточе и едновременно хвърлят венчетата си във водата. Хвърлянето е придружено със заклинателни думи: "Върви бързо, водица, избери ни кумица". Момичетата следват пътя на водата и цветята. Чието венче стигне най-далеч, това момиче е избирано за лидер.  Наричат я "Кумица". Тя води групата лазарки в тяхната ритуална обиколка от къща на къща на следващия ден. Според вярванията тази девойка ще се ожени първа измежду вскички от тях. Естествено, популярността създава ореола на неповторимост.