Гергьов ден

Много са обичаите, свързани с този хубав голям български празник - втория голям имен ден след Иванов ден. Преплели са се традиционни обреди с християнски канонически чествания и не на последно място - държавно установени ритуали. Така е, защото този ден е свързан изконно с природните промени - от Гергьов ден реално започва по-топлата част от годината и с природните промени са свързани почти всички символи на празника. Св. Георги побеждава ламята и дава вода на хората. Затова в нощта преди Гергьов ден се берат билки, гонят се зли духове и се търкаля в благата роса за здраве. С набрани от поляните зелени клонки се накичват портите на къщите и се вият венци за стадото. С пролетен венец ще бъде украсена и главата на жертвеното агне, което ще бъде принесено дар на бога за да бъде благословен рода, семейството и стадото. Героичността на Св. Георги прави светеца покровител на българската армия. От връзката на празника с древните ритуали, почитащи обновяването на природата и всеобщия растеж идва традицията всеки да празнува и се весели на този ден, независимо дали е именник или има такъв в семейството си. От Гергьов ден до Димитров ден овчарите извеждат стадата по кошарите и прекарват там цяло лято. Това дава начало на специалното свързване на този празник с хората, които отглеждат стада и всякакъв добитък. С какво свързвам аз този ден в спомените ми от ранно детство - гордостта на дядо ми, че има едни от най-добре гледаните овце, тъгата, че едно от прекрасните мили агънца, които сме прегръщали и обичали като приятели, няма вече да блее радостно на двора, но и с прекрасната миризма на печено, което се носи от кухнята и сграбчва стомаха така, че всичко друго в един определен момент избледнява. С изключение на една година, когато за жертвено агне беше избрана Лястовичка - красиво черно същество с прекрасен бял белег на челото, от който идваше името му. Тази година нищо не можеше да ме накара да хапна и хапка от печеното.
Единственото успокоение за тези, които изпитват подобни угризения е, че в нашите традиции е залегнала ритуална символика, която прави всичко по-лесно да се понесе: уважението към жертвеното животно, това че то се принася в дар за доброто на рода и българската традиция да употреби всяка частица от него, така че то не е загинало напразно (Тук се сещам, че децата превръщаха малкото кокалче от крака в играчка, подобна на зарче). Какви са вашите спомени за този празник? Имате ли някакви специфични обичаи от вашия край?