Лазаров ден

Лазарките са група млади момичета, които в последната събота преди  Цветница се събират облечени в традиционна българска носия. На главите им са закичени пролетни цветя или саморъчно сплетени от девойките венчета. Те са научили Лазарски песни и хора и обикалят от къща на къща (обикновено в махалата, в която живеят), за да благославят стопаните на дома с песните си, възхвалявайки събуждащата се за нов живот природа и пожелавайки плодородие и здраве. Стопанката дарява на момичетата по 1 яйце, като жест на благодарност за благословията, но и символ на всичко хубаво, което ще се възроди през пролетта. Тези яйца се прибавят към приготвените за боядисване от семейството няколко десетки такива.
В спомените ми се смесват една избеляла снимка на майка ми като малко момиче, облечена в българска носия и по-късно, снимка на сестра ми, Ива, в почти същтата поза и може би същата носия, с кошничка и цвете, закичено над ухото.
Аз също съм носила тази носия - вече поостаряла, но много интересна с десетки различни цветове и златен гайтан, скъсан тук-там. Бях много срамежливо дете и си спомням, че се срамувах да изляза облечена така на улицата, а още повече - да ходя от къща на къща и да слагам по 1-2 бели прясно събрани от полозите на съседите яйца в кошничката.(Тази кошничка сигурно още съществува някъде в багажната стая, в дома ни в Борован.) Вече не си спомням дали това беше реконструкция на празника за запазване на традицията, или в нашето село все още се правеше, защото в този мъглив спомен се появява образа на баба ми, Иванка - тя винаги беше до мен като дете. Единствената песен, която си спомням, благодарение на стотиците репетиции с др. Костовска е "Лаленце се люлее", която започва така: "Лаленце се люлее на зелена ливада. Не е било лаленце, а е било детенце." Тази песен се пее в дом, където има бебе или малко дете. Вместо "детенце" се казва според случая "момченце", "момиченце", или името на детето. Следващите стихове са "Майка му го будеше: Стани стани "името на детето"! (2) да си видиш лазарки как хубаво играят!"
Припомнете ми някоя друга хубава песен от Лазаруването като я споделите тук с всички нас! Също така, ако съм забравила или променила някои факти от това, което разказах, коригирайте ме, нека да избагрим картината на този прекрасен пролетен празник c детайли и в цялото му богатство.

Кумичене

Наближава един прекрасен празник - Великден. Както всеки празник, очакването и подготовката понякога са по-вълнуващи от самото събитие. Може би затова преди Великден има толкова много интересни празници, съпроводени с обичаи, вярвания и символи, които са се предавали през вековете на новите поколения. Спомням си за един проект, който имах първата година в СУ по Български фолклор. Трябваше да опишем един обичай по жив разказ от носител на местен фолклор. Естествено, обърнах се към майка ми - като учител по Български език и литература и родолюбец (всеки, който лично я познаваше знае за това), тя милееше за запазване на българските традиции и предаването им на младите. Тя ми разказа за един прекрасен обичай от нейния край - Горно Озирово, Вършешка околия - обичая "Кумичене". Това не само ми донесе добра оценка по Фолклор, но ето - спомена за този празник пазя и до днес. С идването на пролетта и зараждането на млад, нов живот, момичетата от селото искат да покажат, че вече са порастнали. Този обичай е израз на ритуалното приемане на най-младите в обществото. Девойките се събират рано сутринта в деня преди Лазаров ден, пременени в най- красивите си рокли у дома на една от тях. Всички излизат на полето и берат букети от първите пролетни цветя, които свиват на венци. Всички тези ритуални действия са съпроводени от песните на момичетата. Когато всички венчета са готови, групата се отправя към най-близката река или поточе и едновременно хвърлят венчетата си във водата. Хвърлянето е придружено със заклинателни думи: "Върви бързо, водица, избери ни кумица". Момичетата следват пътя на водата и цветята. Чието венче стигне най-далеч, това момиче е избирано за лидер.  Наричат я "Кумица". Тя води групата лазарки в тяхната ритуална обиколка от къща на къща на следващия ден. Според вярванията тази девойка ще се ожени първа измежду вскички от тях. Естествено, популярността създава ореола на неповторимост.