Когато искат да кажа с няколко думи какво ме описва най-точно, винаги казвам - българка, майка, честна до болка. Ценностите и приоритетите се менят през годините, но тези три ще си останат мои неизменни характеристики. Раждането на определено географско място не е определящ фактор за чувството на национална принадлежност. Нито това, че живееш в един или друг край на света. Познавам хора, пълни с омраза към родното си място, само защото мислят, че това ги ограничава по някакъв начин – това е голяма тема, за нея по-късно ще отделя специално време. Моето чувство на принадлежност към българщината порастна с отдалечаване от България като територия. Мъдрите хора казват, че нещата се виждат по-добре отдалеч. Съгласявам се с това.
Това, което ме прави българка завинаги е българщината, която беше възпитана и наследена у мен от родителите и близките ми. Всичко, на което те ме научиха и дадоха като пример с живота си, аз не само ще нося до край, но ще имам прекрасната възможност да предам на дъщерите ми. Да, точно така, макар че живеят далеч от България, те носят с гордост националната си принадлежност и искат да знаят повече за родината си. Те са вдъхновението за създване на този блог. Лора и София искат да знаят повече за обичаите, манджите, навиците, вярванията и суеверията на българите, за да ги предадат един ден на техните деца и внуци. "Господ здраве да даде!"
И така, с ваша помощ, приятели, ние ще помогнем Българщината да остане в сърцата ни завинаги. Не се съмнявам, че ще имам не само поддръжници, но и опоненти. Това ще бъде прекрасно, защото е много характерно за нас, българите, да имаме различия в разбиранията си и да обичаме да спорим. То е исторически заложено в манталитета ни с многообразието на обичаи и традиции в различните краища на България - една малка по територия, но фолклорно пъстра земя.
